Човешкият фактор в морската безопасност
Човешкият фактор в морската безопасност
Когато дискутираме темата за морската безопасност, терминът човешки елемент или човешки фактор играе решаваща роля. Няма точно установена международна дефиниция на термина, но според IMO (2004а) се определя като „комплексен проблем, засягащ морската безопасност и сигурност” или дейностите, извършвани от екипажите на корабите и пристанищните оператори. Човешкия елемент важен фактор в корабното проектиране и експлоатация също, например лошо проектиран кораб или система, където екипажа е уморен или неинформиран за кутурните различия, допринасят за безопасността от експлоатацията на кораба (IMO 2010). Rothblum(2000) описва човешката грешка като неправилно решение, действие свършено по неправилен начин или непредприемане на действие.
През последните десет години са проведени редица проучавния и анализи касаещи екипажите и морската безопасност. В таблицата по – долу са обобщени тези проумвания, както и изводите от тях.
| Изследване | Публикувано в: | Цел на изследването | Предмет на изследването | Метод | Резултат |
| Ala-Pollanen (2012) | Непубликувани изследвания в областта на мореплаването и историята му | Култура на съвременното мореплаване | Общо описателно проучване на това, което се случва на корабите днес | Изследване чрез наблюдение и интервюиране | Културата, датираща от епохата на Windjammers силно влияе на мореплаването дори и в настоящето |
| Barsan t al (2012) | Международен вестник по морско корабоплаване и безопасността на морския транспорт | Човешките ресурски в морския транспорт | Обучението като обект на конкурентноспособността | Казус | Обучението е важно за осигуряване конкрентноспособността на кораба, както и за свеждане до минимум на риска от злополуки |
| Baylon & Santos (2011) | Международен вестник на иновативни интердисциплинарни изследвания | Филипинско морско образование в световен контекст | Как Филипинските мореплаватели оказват влияние на световните пазари | Казус | Филипинците имат положително въздействие, ако е наблегнато на обучението |
| Benton (2005) | Доклад, представен на Международната асоциация на морските университети – Шесто годишно общо събрание | Мултикултурни екипажи | Проблеми в морето, предизвикани от мултикултурни екипажи | Казус | Образователна програма, която набляга на знания и умения за многообразието и междукултурните взаимодействия, ще подобри сигурността на мореплаването |
| Gron & Knudsen (2011) | Датски международен корабен регистър | Докладите за злополуки от Датските кораби | Различията между Датски и Филипински мореплаватели | Интервюта | Филипинците причиняват по-малко инциденти в сравнение с датчаните |
| Hansen et al (2008) | Здравни проблеми в международното корабоплаване | Датски и Филипински мореплаватели | Сравняване здравето на двете групи мореплаватели | Злополуки, докладвани от датските морски власти, злополуки, докладвани от застрахователните компании | Филипинците се сблъскват с по-малко инциденти, но това може да бъде по докладване на случаи на злополуки с чужденци |
| Hetherington et al (2006) | Вестник за научните изследвания за безопасност | Около 20 изследвания в областта на мореплаването умора, стрес, здраве, познаване на ситуацията, работа в екип, вземане на решения, комуникация и култура на безопасност | Как хората влияят на морската безопасност | Литературен преглед | Липсата на езикови умения води до проблеми в морето |
| Horck (2010) | Теми на десертационен труд, университет Malmo | Студенти от Световния морски университет | Културните въпроси в морската подготовка | Беседи по психология | Културната среда на всеки член на екипажа е от значение |
| Horck (2006) | Тема на дисертация | Студенти от Световния морски университет | Комуникация между чуждестранни студенти | Анализи и беседи по психология | Културната среда на всеки член на екипажа предизвиква различия в начините на общуване |
| Havold (2007) | Работа и стрес – Списание за работа, Здраве и Организации | Данни от проучвания на 2558 мореплаватели от 27 страни | Асоциациите между националната култура и ориентацията за безопасност на мореплавателите от норвежките кораби | Интервюта, корелационен анализ | Колкото повече са различните националности на борда, толкова по-голям е риска за недоразумения |
| Lu et al (2012) | Анализ на злополуките и превенция | Човешките слабости в контейнерните превози | Ефекти на националната култура върху човешките слабости в контейнерните превози | Въпросник | Теорията за културните измерения оказва влияние на безопасността на морския транспорт |
| Martensson (2006) | Теми на дисертационен труд | Главно офицери и инженери на товарни кораби | Разбиране на проблемите, свързани с безопасността чрез използване на организационна гледна точка | Интервюта, наблюдения на борда на Шведски и Датски товарни кораби | Мултикултурните екипи са риск за морската безопасност |
| Oltedal et al (2010) | Доклад, представен на Конференцията за Европейска сигурност и надеждност | Използване на системи за управление на безопасността в рамките на Норвежката промишленост | Как ISM от IMO работи на Норвежките танкери | Интервюта и наблюдение | Повече отговорности трябва да бъдат поети от корабните компании по отношение на въпросите за безопасност |
| Popescu et al (2010) | Доклад, представен на Напредъка на морската и военноморска наука и инженерство, Румъния, Септември 2010 | Млади студенти постъпват на борда на кораба като чираци | Комуникация на език, който не е роден за много мореплаватели | Наблюдение | Необходимо е по-интензивно изучаване на морски английски |
| Pyne & Koester (2005) | Архивите на транспорта | Доклад за морски злополуки | Комуникация между екипажа | Литературен преглед | Езиковите умения са важен фактор за безопасността на морския транспорт |
| Rothblum (2000) | Доклад, представен на Националния конгрес по безопасност, Orlando 2000 | Статистика и доклади за злополуките по целия свят | Човешката грешка при комуникация и овладяване на ситуациите | Литературен преглед | Екипажа и неговата умора са най-важните фактори, предизвикващи злополуки |
| Sampson & Wu (2007) | Доклад, представен на седмия симпозиум на SIRC, юли 2007 | Морската образователна система във Филипините и Китай | Морско образование и студенти във Филипините и Китай | Литературен преглед | Филипинците държат предимство на световния пазар поради доброто командване на английски език |
| Sampson & Zhao (2003) | World Englishes | Многоезични екипажи | Комуникация и експлоатация на кораби в многоезична среда | Интервюират се членовете на екипажа | Необходимо е разработването на общоприет морски английски |
| Theotokas & Progoulaki (2007) | Морска политика и управление | Гръцките мореплаватели, взаимодействащи с екипажи от други националности | За гърците е по-трудно да взимодействат с хора от култури с ниска властова дистанция | Наблюдение | Проучването показва, че смесените екипи могат да представляват риск, ако не им бъде оказана подходяща подкрепа |
| Thomas (2003) | Доклад, представен на третия симпозиум на SIRC, септември 2003 | Жените, работещи в морската индустрия | Различия между половете по отношение на нагласите | Литературен преглед, дълбочинен анализ | Необходими за повече жени в тази индустрия, за да бъде състава на екипажа по-балансиран и следователно по-сигурен |
Културологичните фактори – от значение за безопасността
Културата, според Оксфордския речник (2012 год.), се дефинира като идеи, обичаи и социално поведение на на отделни хора или на обществото като цяло. Културата в корабоплаването датира от епохата на ветроходните кораби. Тя се състои от навици, традиции и терминология, които са общи и до днес.
Културологичните въпроси никак не са за подценяване, когато, например, внедряването на нови концепции за безопасност, тъй като много навици и традиции се предават от старите мореплаватели към новите такива и тези знания не се преподават в морските учебни заведения. Много често новите ограничения и кодекси не отговарят на старите и поради тази причина използването им на борда среща затруднения. За щастие културата също е обект на промяна, като например старите навици със злоупотребата на алкохол в морето днес са почти напълно изчезнали.
Теорията на културните измерения
Lu et al (2012) посочва, че националната култура има съществено значение при обяснението на човешки грешки на кораба. Lu et al (2012) изучава въздействието на националната култура на безопасност при работа на борда на танкери чрез сравнение на убежденията на мореплавателите с различни национални култури с използване на въпросник. Те използват теорията на културните измерения, представена от Хеерт Хофстеде през 1970 год. Теорията на културните измерения предполага, че съществуват пет елемента, които влияят на междукултурното сътрудничество и следователно на морската безопасност. Това са Висока властова дистанция, Колективизъм, Избягване на несигурността, Мъжественост и Дългосрочна ориентация.
Високата властова дистанция се отнася до това как членовете на една организация или институция приемат разпределянето на властта. Например, хората от страни с ниска властова дистанция създават по-демократични отношения, докато лицата от страни с висока властова дистанция са по-малко ефективни без заповеди от техните надзорници. Колективизмът се отнася до това как се третират хората в рамките на групата. В колективистичните култури лицата се чувстват силно ангажирани с групата и дават приоритет на групата над индивида. Избягването на несигурността се отнася до склонността на обществото да толерира промени. Хората от страни с високи нива на избягване на несигурността избягват непознатите явления и събития като се опитват да предскажат промените възможно най-рано, както и чрез правилата и ограниченията за справяне с тях. От друга страна хората, отнасящи се към обществата с ниски нива на избягване на несигурността, се нагаждат при промяна в ситуациите като се опитват да ограничат правилата до минимум и в същото време са по-толерантни към промяна. Дългосрочната ориентация се определя като отношението на обществото към фактора време. Хората с ниско ниво на ориентация са внимателни, трудолюбиви и постоянни, докато тези с дългосрочна ориентация се отнасят с респект и почит към традициите.
Примери за културни измерения, засягащи безопасността на морския транспорт
Съществуват доказателства, че ниските нива на мъжествеността води до по-безопасна работна среда. Lu et al (2012) допуска, че колкото по-високо е нивото на мъжественост в дадена култура, толкова е по-голяма вероятността за човешки грешки. Смята се, че фактори като срам и зачитане на социалния статус, се отнасят отрицателно към безопасната работа. Следователно мореплавателите, които са мотивирани да гледат към бъдещето са в по-голяма безопасност от тези, които изпълняват социалните си задължения в краткосрочен план. Ниската властова дистанция и Колективизмът спомагат за намаляване на човешките грешки в операциите с контейнерни превози.
Според Lu et al (2012), ако дългосрочната ориентация на дадено лице е висока, тя отслабва връзката между Колективизма и човешките грешки в контейнерните превози: високите нива на Колективизма ще доведе до по-малко човешки грешки, но само когато нивата на дългосрочната ориентация сред екипажа са високи. Авторите посочват Филипинците като пример. Те се отличават с високи нива на Колективизъм, докато китайската култура разчита на висока властова дистанция и организационна йерархия. Мореплавателите, притежаващи култура с по-ниска властова дистанция, допринасят за по-безопасна работна среда и отчитане на риска.
Gron & Knudsen (2011) представят концепцията за социокултурната структура на борда на кораба и използване на теорията за културните измерения, присъща на техния произход. Норвежците подчертават значението на индивидуализма, докато Филипинците, които по произход се отличават със силна колективистична култура, гледат на работата като средство за подкрепа на семейството и обществото, а това води и до по-ниски нива на риска в сравнение с техните северни колеги. Gron & Knudsen (2011) посочват, че Филипинските мореплаватели се отличават с по-малко злополуки в сравнение с Датчаните, но резултатите от изследването в известна степен са спорни.
По-добре развитата социална мрежа сред Филипинците води до по-добро психично здраве. Според Pyne & Koester (2005), проучванията показват, че азиатците отбелязват по-малък брой убийства и самоубийства. Друг културен проблем са културите с висока властова дистанция, където не се поставят под въпрос решенията на висшестоящия. Пример за това е случилото се на борда на кораба Bunga Teratai Satu през 2000 год. с азиатски екипаж, където щурман на танкера е знаел, че нещо не е наред, но не казал нищо на офицера си и поради тази причина кораба заседнал (Pyne & Koester 2005). В доклада си Pyne & Koester представят няколко интересни примера за културни фактори, влияещи върху работните навици на хората. Пример за това е, че думата „не” се счита за група в азиатските култури.
Hansen et al (2008) изучава появата на инциденти и различни заболявания на борда на кораба от различните националности като сравнява Филипинци и Датчани. Изводът, който са направили, е че филипинските мореплаватели срещат по-малко трудови злополуки, отколкото датчаните. Също така откриват и разлики във физическите способности на двете групи. Датчаните често са с наднормено тегло, което от своя страна увеличава броя на заболяванията. Те правят заключението, че при един мореплавател с филипински произход има по-висок риск от загуба на работата си в резултат на трудова злополука и вероятно поради тази причина е в готовност да избягва потенциални рискови ситуации в по-голяма степен, отколкото датския си колега.
Havold (2007) изучава културните различия на борда на норвежките кораби и представя термина ориентация към безопасност, който е смесица от културни и организационни фактори, създаващи нагласи и поведения, които са свързани с безопасността. Това затвърждава и Martensson (2006), според който националната култура влияе на културата на безопасност: хората от страни с висока властова дистанция, високо избягване на несигурността и високи нива на индивидуализъм са по-безопасни служители.
Theotokas & Progoulaki (2007) изучават колко добре гръцките мореплаватели си взаимодействат с екипажи от други националности. Те обобщават, че гърците по-трудно установяват връзки с хора, принадлежащи към култури с по-ниска от тяхната собствена властова дистанция, като руснаците например. Също така е очевидно, че когато всички членове на екипажа участват в процеса на вземане на решения и съществува гъвкаво лидерство, екипажа работи по-ефективно. Гърците също имат проблеми с комуникацията, езика, обичаите и религията. Проучването показва, че смесените екипи могат да представляват риск, ако не им бъде оказана стабилна подкрепа.
Проблемът с мултикултурния екипаж според Horck (2010; 2006) се състои в това, че лицата не се познават помежду си и следователно не са в състояние бързо да се сработят и да сформират екип. Въвеждането на повече социални дейности на борда на кораба, както и сключването на дългосрочни договори с екипажа, според Horck (2010) ще допринесе за нарастване безопасността на морския транспорт.
Комуникация
Езикът е един от най-силните елементи на културата (Horck 2010). Той заявява, че „хората от една и съща култура трябва да бъдат в състояние да комуникират помежду си”. Подходящите езикови познания несъмнено ще доведат до по-малък брой инциденти. Изследванията показват, че тези, които са останали в съответната страна за по-дълго се сблъскват с по-малко инциденти, което очевидно се дължи на подобряването на езиковите познания (Grøn & Knudsen 2011).
В доклада си Pyne & Koester (2005) повдигнаха темата за редица случаи на неуспешна комуникация. Те са описани като проблеми, свързани с различните култури и езици между екипажа и капитана; екипажа и пътниците на борда на борда на пасажерските кораби и по отношение на външната комуникация и VHF комуникация с другите кораби.